Лятна буря

Виктория:

Ще дойда в тъмнината, без да вдигам шум,
и ще се настаня удобно в твоя изкривен от лудост ум.

Ще докосвам нежно всяко кътче натрошено,
докато ме гледаш смутено,
с малко страх,
как си позволявам да движа ръката си с замах.

Ужасяваш се, че не искаш да бягаш, а стоиш,
опитваш се да устоиш, да си простиш за мислите противни на природата,
да й благодариш за всеки миг далече от отровата.

Врати аз няма да отварям,
само очите си ще затварям.

Ще ти подаря изкушение и блян
Върни ми, ако можеш, още стих неизживян.

на @my-world-my-feelings-my-freedom

М:

ела
легни до мен
и ако спя
събуди ме с целувка
в тъмното когато са двама
не се спи
в тъмното когато са двама
само се мълчи
в тъмното когато са двама
се чуват само стоновете
на две души
ела
знам че искаш
да вкусиш от
лудостта ми
твои са всичките ми дяволи
мои са всичките ти грехове
ела
през нощта
където всеки мой
безсрамен стих
с теб да преживея
и
кожа до кожа
тяло в тяло
оргазъм след
оргазъм
да изживеем
ела
аз няма да си тръгна
и на всеки стих
със стих ще ти върна

В:

В бели стихове
говориш за черните ни души
така безсрамно.

“Подтънах” в собствената си война,
тази вечер
признавам си без бой
и с тих двубой ти изпратих своя нощен летен зной.

Скоро точките ще изравня
с целувка в стих ще те сразя,
ще задуха отново летен бриз
от устните ми - думи в низ.

М:

белите стихове
с черните ни души
по белите ти чаршафи
картини без рамки
ще рисуват..
множество безсрамни
шедьоври
можем да сътворим
и както днес
най-безсрамно
дадохме на поезията ни
душа
която сега живее
в две тела
които не спират
да се целуват
чрез думите
които излизат
от нашите
сърца

В:

Вече се предавам
и само на поезията ти се уповавам.
Нека съм картина в рамка - ръцете ти.
Не търси повече граници,
ще пишем само поредици.

Шедьовър?

Спирам бъдещите ти щрихи,
време е вече да сме тихи.
Летният зной се превръща
в нежен порой,
който ще погали
тъмните ни съзнания
и ще успокои
неспирните ни
желания.

М:

нека граници да няма
и картина без рамка ми бъди
нека свободата ми по твоите
пастелени цветове да се
разстила
и тихо да е изкуството
както тиха е нощта

шедьовър
ще да е това.