Шедьовър

ти си като картина 

 лежаща в леглото ми

голото ти тяло е като  шедьовър

рисуван от мнозина известни художници

и съвършенството,

 което са постигнали ме оставя

 без думи

очите ми остават по теб

и мога да те гледам с часове

но,чаршафите ни покриват

и аз потъвам в произведение

 на изкуството

лежащо в леглото ми..

Сделки с Луната

Бяха на върха на една скала и вечеряха със звездите. Гледаха се и не можеха да си представят, че това е истина.

Този момент щеше да остане завинаги запечатан в съзнанието им. Един малък спомен, който щеше да напомня за любовта им.

Навън температурата падаше под нулата , а те все още стояха втренчени един в друг, не можеха да отлепят погледите си.  От телата им излизаше пара, кръвта им кипеше. Аз имах чувството, че са болни,че имат температура, а те просто бяха болни от любов.

 Бяха преплели ръце и като някаква аномалния от време на време изглеждаше, че се превръщат в едно. Времето изведнъж спря и тогава видях, че са допряли устни. Не бях виждала такава целуква от доста време насам. Беше толкова истинска, невинна, страстна и толкова желана.  

 След трудната раздяла на устните им, двамата започнаха да се смеят. Смеха им  озвучи цялата планина и вероянто  изплаши всяко животно наблизо. Накрая се наканиха да влязат в палатката си и слава богу. Навън темепературата беше станала вече с два минуса отпред.

И от тук  нататък моя разказ свършва.

  Може би само някой комар или друго нахално насекомо са били свидетели на развилите се действия вътре. Но уви, животните не умеят да говорят и в такива случаи по-добре.

На сутринта ме нямаше, но моето приятелче Слънцето, което изгря още рано, рано ги беше събудило. Разказа ми, че изглеждали много щастливи. Изчерпателно.

Само аз мога да видя нещата с пълни подробности и да усетя трепетите им.

Нощта е моя и хората през нощта са мои.

Аз им подарявам спокойствието и красивото нощно небе, а те от своя страна ми споделят тайните си. Правят ме част от себе си и ми дават да усетя всяка една тяхна емоция.   

   

Kiss,kiss-Bang,bang

Kiss,kiss-Bang,bang

 Лежиш си, слушаш музика и мислиш за нея.  Мислиш за позата, която е заела в леглото си и дали ще си напаснеш с очертанията на тялото й. Мислиш си за разпилeните й коси ,за нежното й невинно лице, което се е отпуснало на една от възглавниците и изглежда още по-прекрасно. Мислиш си за лунната светлина, която се прокрадва през щорите и достига до полуголото й тяло. Гали я нежно, а ти вече ревнуваш от луната. Ревнуваш и от сутринните лъчи на слънцето. Ядосан си, не, направо си бесен, че едни толкова далечни от земята кълба като огненото наречено "Слънце" и спътника на майката Земя  така наречената "Луна"  безсрамно докосват настръхналата нежна кожа на любимата ти. А ти, стоиш безпомощен в своето легло и не можеш да я обгърнеш с ръце, да заявиш на всички и всичко, което се опитва да достигне до нея, че тя е само твоя. Гърчиш се в чаршафите си и се опитваш да приглушиш вече навлезлите надълбоко мисли с музика. Неуспешно.. Тя е нявсякъде.. даже и в музиката във всяка нота във всеки звук във всяка дума.

Поглеждаш часовника и времето е излетяло с 2 часа напред, а тя може би още спи..  спи и сънува. Може би сънищата са единственото нещо, което ни събира в момента само, че аз още стоя и слушам припева ”Kiss,kiss-bang,bang..” да бучи в ушите ми. 

там между изкуството

 там

 между краката ти

е друго изкуство..

чертая криви фигури,

рисувам по бедрата

с влажна боя

там

 между краката ти

 пиша поезия

върху плътта

там

между краката ти

с един инструмент

правя музика без ноти

и чувам всеки тон

как звучи от твоята уста

                                       ~Aquarius

                                            /M.E/

Бедствие

Природно  бедствие

не едно 
а много си ти

и всичките ги усещам 
вътре в себе си

Земетресението
 което получвам

при чуването на гласа ти

не мога да стоя стабилно на земята

разлюляваш ме толкова силно
 че сядам  на стола

държа се силно за облегалката и се опитвам

да се стабилизирам

докато ти все още говориш

Наводнението
 което ми носиш

и се давя всеки път

когато погледите ни се засекат

 стигайки до  дълбините на очите ти

дробовете ми се пълнят с вода

и  полумъртъв вече

лежа на дъното им

Вулканите,

изригващи всеки път

от мен

когато инцидентно ме докоснеш

кръвта ми се превръща
 в течаща лава

Пожарите

в душата ми

в сърцето ми

неутешими

непримирими

неукротими

безмислостни

неугасващи..

Ветровете

на отхвърлената ми

 любов са

толкова силни

че Санта Ана ще се усеща

само като лек полъх

накрая

 от мен остана само  пепел

и отвят  от  ветровете на любовта

попадам във водата

 опитвайки да се разтворя

при разклащането на чашата

от която отпивам

когато вече те няма..

                                

                                      ~Aquarius

                                                 /М.Е/