Бедствие

Природно  бедствие

не едно 
а много си ти

и всичките ги усещам 
вътре в себе си

Земетресението
 което получвам

при чуването на гласа ти

не мога да стоя стабилно на земята

разлюляваш ме толкова силно
 че сядам  на стола

държа се силно за облегалката и се опитвам

да се стабилизирам

докато ти все още говориш

Наводнението
 което ми носиш

и се давя всеки път

когато погледите ни се засекат

 стигайки до  дълбините на очите ти

дробовете ми се пълнят с вода

и  полумъртъв вече

лежа на дъното им

Вулканите,

изригващи всеки път

от мен

когато инцидентно ме докоснеш

кръвта ми се превръща
 в течаща лава

Пожарите

в душата ми

в сърцето ми

неутешими

непримирими

неукротими

безмислостни

неугасващи..

Ветровете

на отхвърлената ми

 любов са

толкова силни

че Санта Ана ще се усеща

само като лек полъх

накрая

 от мен остана само  пепел

и отвят  от  ветровете на любовта

попадам във водата

 опитвайки да се разтворя

при разклащането на чашата

от която отпивам

когато вече те няма..

                                

                                      ~Aquarius

                                                 /М.Е/