Бяха на върха на една скала и вечеряха със звездите. Гледаха
се и не можеха да си представят, че това е истина.
Този момент щеше да остане завинаги запечатан в съзнанието
им. Един малък спомен, който щеше да напомня за любовта им.
Навън температурата падаше под нулата , а те все още стояха
втренчени един в друг, не можеха да отлепят погледите си. От телата им излизаше пара, кръвта им кипеше.
Аз имах чувството, че са болни,че имат температура, а те просто бяха болни от
любов.
Бяха преплели ръце и
като някаква аномалния от време на време изглеждаше, че се превръщат в едно.
Времето изведнъж спря и тогава видях, че са допряли устни. Не бях виждала такава
целуква от доста време насам. Беше толкова истинска, невинна, страстна и
толкова желана.
След трудната раздяла
на устните им, двамата започнаха да се смеят. Смеха им озвучи цялата планина и вероянто изплаши всяко животно наблизо. Накрая се
наканиха да влязат в палатката си и слава богу. Навън темепературата беше
станала вече с два минуса отпред.
И от тук нататък моя
разказ свършва.
Може би само някой
комар или друго нахално насекомо са били свидетели на развилите се действия
вътре. Но уви, животните не умеят да говорят и в такива случаи по-добре.
На сутринта ме нямаше, но моето приятелче Слънцето, което
изгря още рано, рано ги беше събудило. Разказа ми, че изглеждали много щастливи.
Изчерпателно.
Само аз мога да видя нещата с пълни подробности и да усетя
трепетите им.
Нощта е моя и хората през нощта са мои.
Аз им подарявам спокойствието и красивото нощно небе, а те от
своя страна ми споделят тайните си. Правят ме част от себе си и ми дават да
усетя всяка една тяхна емоция.
