Фокусирайки
се върху белия лист
опитвам
да избистря мислите си и
единственото
което успявам да направя е
да
надраскам 2 реда с глупости
излизам
на терасата за глътка въздух
и
поредния останал недопушен фас
допушвам
гледам
хората под мен тичат като луди
сещам
се че е Коледа
всеки
купува подарък
за любимия си човек
за
детето си
за родители си
обвзе
ме чувство
на
самота
помислих си как
нашите
сигурно също вече си купуват подаръци
и
довечера ще седнат на масата и в полунощ
ще
си ги раздадат
прибрах
се намръзнал и омърлушен в
празния
си апартамент
седнах
над белия лист
отново
и започнах да пиша за самотата
самотата
в която тя ме бе оставила да живея
празнината
която бе оставила в мен
усещах
бучка в гърлото си
докато пишех за нея
и
как една сълза се плъзга по бузата ми и пада
на
белия лист
корема
ми също се бе свил
о,колко
исках всеки миг да влезе през вратата
с
пълна чанта с подаръци
да ме целуне нежно по челото
да
направи вкусна вечеря
да
ме гледа влюбено цяла вечер
да
ми казва колко ме обича
да
ме топли с ръцете си
а
аз да я стискам силно в обятията си
и
да не я пускам
в
същия момент чувам
звъни
се на звънеца..
сърцето
ми се разтуптява
толкова
е силно сякаш
всеки
момент ще изкочи от гърдите ми
краката
ми се подкосяват
не
мога да стигна до вратата
и
докато се влача до там
си представям как тя е отпред
и
чака да отворя
но
вместо нея на вратата стои
разносвача на пици
забавил
бях
че
бях поръчал
взимам си пицата със сълзи на очите
и сядам в празната стая
на
нейния стол
гледам
пицата и нямам апетит
изяждайки
едно парче с мъка
се
премествам до радиото и чакам
чакам
нашата песен
когато
най-накрая я пускат
заспивам
сам
и
сънувайки я
повече
не искам да се събуждам..
